„Това, което се опитвам да правя с биографичните си книги, е да запленя читателя”, каза снощи Атле Нес и допълни, че би се радвал, ако читателите, освен да се забавляват, научават и нови неща от книгите му. Срещата с норвежкия писател бе част от програмата на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Националния дворец на културата (НДК). 

Сред биографичните книги на Атле Нес, познати на българската публика, са томовете, посветени на Леонардо да Винчи, Едвард Мунк, Галилео Галилей, Микеланджело да Караваджо.

Модератор на срещата бе изкуствоведът Веселина Ножарова. Тя представи Атле Нес като „голям писател” и го описа, от една страна, като автор на биографии, посветени на художници и исторически личности. Като друга част на творчеството му Ножарова посочва неговите новели, също посветени на исторически персонажи, но представени като художествена литература. По думите й книгите на норвежеца са „сложно съчетание между литература и история”. 

Атле Нес също определи произведенията си като два вида – биографии и романизирани биографии. Той посочи, че в биографиите се придържа към фактите, но коментира, че понякога в тях се правят и догадки. По думите изследователката дейност предшества написването на книгите му и чрез нея събира основа от факти, но като автор се опитва и да се вживее в историята, която представя. 

Според норвежеца трудна част в работата му е както проучването, така и самото писане. „Между две години, две години и половина отнема написването на биография като тази на Леонардо да Винчи”, коментира Атле Нес. 

На въпроса дали в някоя от книгите си Нес е направил откритие, непознато за изследователите до момента, той посочи такова в биографията на Едвард Мунк. По думите му тя е предшествана от сериозно, фундаментално проучване на живота на художника. Това позволява на Нес да открие нови, непознати до момента факти около заболяването, съпътствало Мунк. Информацията се е съдържала в писма от бащата на художника, съхранявани във фонда на Националния архив на Норвегия. „Това прави толкова вълнуващо писането на исторически книги. Когато отвориш папка в архива и видиш информация, която или никой не е виждал, или не е била показвана поне 150-200 години”, каза Атле Нес. 

Писателят разказа, че се обръща към приятели, които са историци и изкуствоведи, с молба да прочетат негови ръкописи преди публикуване, за да се увери, че не допуснал грешка с фактите и тяхното тълкуване. Нес посочи, че освен това понякога моли издателите си да наемат специалист, който да се запознае с негова творба преди тя да бъде отпечатана. 

Атле Нес разказа, че се опитва да открие правилното звучене, „гласа” на всяка нова книга. „Темата трябва да реши настроението в тона и звученето на книгата”, казва писателят. 

В отговор на въпроса дали е изпитвал разочарование от хората на изкуството, за които пише, Нес заяви: „Великите художници не е задължително да бъдат приятни и симпатични хора”. Допълва, че това обаче са изключителни хора. „За тях не са важни възпитанието и обноските. За тях изкуството е много по-важно от ежедневния живот”, казва авторът. 

Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК  в периода 5-10 декември.

Сред гостите на фестивала тази година са Линда Бустрьом Кнаусгор, Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др. 

Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. 

Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.